Мароко
Културата на Мароко е богата предвид многото етноси в страната. Много народи са внесли свои приноси във формирането на културата на страната – наред с коренното население (берберите), свой принос имат и народите от изток (финикийци, араби), и от юг (народите, обитаващи на юг от Сахара), и от север (римляни, вандали, андалусци). В културата на Мароко свои следи са оставили много вероизповедания – езичество, юдаизъм, християнство и ислям.
Облекло
Традиционното мароканско облекло за мъже и жени е джелаба: дълга, широка дреха с качулка и бухнали ръкави. При специални поводи мъжете носят и червена шапка бермус, по-известна като фес. Жените също носят кафтани, украсени с орнаменти. Почти всички мъже и повечето жени носят балга (بلغه) – меки кожени обувки без ток, често жълти на цвят. Жените също носят сандали на висок ток, често украсени със сребърна или златна съ̀рма.
Разликата между джелаба и кафтан е в това, че джелабата има качулка, за разлика от кафтана. Джелабите на повечето жени са с ярък цвят и имат декоративни украси, шевици или мъниста, докато мъжките джелаби обикновено се изработват в по-неутрални цветове. Повечето мароканки купуват поне един нов кафтан или такчита (вид празничен кафтан) всяка година, за да ги носят на важни събития (религиозни празници или сватби).
Архитектура
Най-разпространен тип строителство в Мароко е дар, по който тип основно са се строили къщите в „медината“ (градския район, ограден със стена). Повечето марокански къщи са построени в стил Дар ал Ислям, съответстващ на традиционния начин на живот на мюсюлманите. Екстериорът на домовете от този стил, като правило, е лишен от украшения и прозорци, с изключение на неголеми отвори около стълбите и служебните помещения, които осигуряват светлина и вентилация. Зданията в стил дар обикновено имат дебели, високи стени за защита на жителите в дома. За арабската култура изцяло е характерно, че екстериорът символизира мястото за работа, а интериорът – убежището.
Съгласно каноните на исламската архитектура, зданията в стил Дар се разполагат около неголямо открито патио, обиколено от много високи дебели стени, които спират преките слънчеви лъчи и избавят от горещината. Портиците с три арки обикновено водят до симетрично разположени стаи – 2 или 4. Стаите трябва да са дълги и тесни, удължени вертикално, тъй като строителството в Мароко обикновено използва греди по-малки от тринадесет фута (3,9 m) дълги.
При влизане в къща стил дар гостите се движат през зигзагообразен проход към централното дворче. Проходът завършва със стълба, водеща нагоре към специалната зона за посрещане на гости, която се нарича dormiria – като правило, това е най-богато подредената стая е дома, украсена с декоративна зидария, изрисувани мебели, купчини бродирани възглавници и килими. В домовете на богати семейства има и втора dormiria. Служебните помещения и стълбите винаги са разположени в ъглите на сградите.
Музика
В Мароко са представени както традиционните направления в музиката (берберска народна музика, чааби (Chaabi), гнауа, малхун (Malhun), суфистка музика и други).
Кухня
Мароканската кухня се е формирала под влиянието на берберски, мавритански и арабски кулинарни традиции. Известна е с такива ястия, като такива с кускус, пастила и други. С популярност се ползват ориенталските сладки – халва и други.
Източници wikipedia.org