„Цимбелин“ на Уилям Шекспир за пръв път в България

Древният британски крал, Цимбелин, има дъщеря, Имогена, която се влюбва в бедния благородник Постум Леонат. Щастието й обаче е възпрепятствано от красивата, но амбициозна кралица, която е направила от краля свой роб. Тя крои коварен план – да ожени Имогена за сина си Клотън и по този начин да му осигури кралския трон. Въпреки, че не успява и Имогена се жени за Леонат, кралицата е твърдо решена да лиши дъщерята от покровителството на баща си. Тя изпраща Леонат в изгнание където той среща римския военачалник Якимо. Според него жените са по природа неверни и му предлага странен облог – да съблазни Имогена. Якимо не успява в мисията си, но получава възможност да влезе в покоите на Имогена и да донесе на Леонат гривната, която той й е дал в признание на своята любов…

Макар и да не се знае кога е написана, пиесата „Цимбелин“ е изиграна за първи път през 1611 г. По викторианска традиция от далечната епоха на Уилям Шекспир, пиесата се играе изцяло от мъже, включително и с женските роли. Тази естетика на преструвката или подмяната е характерна за времето на мистериозния британски драматург, както и за режисьорът Лилия Абаджиева. Историческият похват се превръща за нея в почерк – можем да проследим това решение и в друга нейна постановка на шекспирова пиеса – например в наградения с „ИКАР“ за най-добро представление „Отело“ през 2006 г., където отново всички роли се играят от мъже. От тази актьорска традиция всъщност произлиза и терминът „травестия“ (от френски – „преоблечен“), който има за цел да обозначи изпълнителите, играещи женски роли, както и по-късно жените, които играят мъже – една тенденция, която присъства в почти всяка шекспирова пиеса.

Режисьорът Лилия Абаджиева за „Цимбелин“: „История, приказност, пасторални сюжети са преплетени така, че преобладава романтически характер. Както и в трагедиите, времето е обобщено: това е и минало, и настояще, и човешкият живот въобще. Структурата на драмата е отражение на най-древните митове за вечния кръговрат на явленията: природата преминава през фазите на цъфтеж, увяхване и отново и пак цъфтеж. В „Цимбелин“ несъмнено Шекспир следва идеята за надмогване на доброто над злото, утвърждава необходимостта от възстановяване на справедливостта като единствена възможност за подредба на света.“

***“ЦИМБЕЛИН“ е част от престижната селекция на „Международен Шекспиров фестивал“, Битоля Македония***

*Спектакълът, който донесе на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ две номинации за Националните награди „ИКАР“ 2017 за майсторско техническо осъществяване и за сценография (на Васил Абаджиев)*